избрулила

Речник на българския език

1. избрулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избрулила е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избрулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избрулила е производна форма на избруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).