избрулела

Речник на българския език

1. избрулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избрулела е производна форма на избруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избрулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избрулела е производна форма на избруля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).