избрулвало

Речник на българския език

1. избрулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избрулвало е производна форма на избрулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избрулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избрулвало е производна форма на избрулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избрулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избрулвало е производна форма на избрулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избрулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избрулвало е производна форма на избрулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).