изброяло

Речник на българския език

1. изброяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изброяло е производна форма на изброя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изброяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изброяло е производна форма на изброя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).