изброил съм

Речник на българския език

1. изброил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изброил съм е производна форма на изброя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изброил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изброил съм е производна форма на изброя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).