изброил е

Речник на българския език

1. изброил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изброил е е производна форма на изброя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изброил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изброил е е производна форма на изброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).