изброила

Речник на българския език

1. изброила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изброила е производна форма на изброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изброила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изброила е производна форма на изброя (мин. деят. св. прич. ж. р.).