изброил

Речник на българския език

1. изброил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изброил е производна форма на изброя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изброил — мин. деят. св. прич. м. р.

изброил е производна форма на изброя (мин. деят. св. прич. м. р.).