избродил е

Речник на българския език

1. избродил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избродил е е производна форма на избродя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избродил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избродил е е производна форма на избродя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).