избродел

Речник на българския език

1. избродел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избродел е производна форма на избродя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избродел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избродел е производна форма на избродя (мин. деят. несв. прич. м. р.).