избождал

Речник на българския език

1. избождал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избождал е производна форма на избождам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избождал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избождал е производна форма на избождам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избождал — мин. деят. св. прич. м. р.

избождал е производна форма на избождам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избождал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избождал е производна форма на избождам (мин. деят. несв. прич. м. р.).