избоботвах

Речник на българския език

1. избоботвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

избоботвах е производна форма на избоботвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. избоботвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

избоботвах е производна форма на избоботвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).