избоботва

Речник на българския език

1. избоботва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избоботва е производна форма на избоботвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избоботва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избоботва е производна форма на избоботвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избоботва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избоботва е производна форма на избоботвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).