изблял е

Речник на българския език

1. изблял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблял е е производна форма на изблея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблял е е производна форма на изблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).