избля

Речник на българския език

1. избля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избля е производна форма на изблея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. избля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избля е производна форма на изблея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).