изблъскваха

Речник на българския език

1. изблъскваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изблъскваха е производна форма на изблъсквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изблъскваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изблъскваха е производна форма на изблъсквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).