изблъсквал е

Речник на българския език

1. изблъсквал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблъсквал е е производна форма на изблъсквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблъсквал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблъсквал е е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изблъсквал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблъсквал е е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).