изблъсквал

Речник на българския език

1. изблъсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблъсквал е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изблъсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изблъсквал е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изблъсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изблъсквал е производна форма на изблъсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изблъсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изблъсквал е производна форма на изблъсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).