изблъскали

Речник на българския език

1. изблъскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изблъскали е производна форма на изблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изблъскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изблъскали е производна форма на изблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изблъскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изблъскали е производна форма на изблъскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изблъскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изблъскали е производна форма на изблъскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).