изблещило е

Речник на българския език

1. изблещило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблещило е е производна форма на изблещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изблещило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблещило е е производна форма на изблещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).