изблещило

Речник на българския език

1. изблещило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблещило е производна форма на изблещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изблещило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изблещило е производна форма на изблещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).