изблещели

Речник на българския език

1. изблещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изблещели е производна форма на изблещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изблещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изблещели е производна форма на изблещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).