избичвах

Речник на българския език

1. избичвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

избичвах е производна форма на избичвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. избичвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

избичвах е производна форма на избичвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).