избистри

Речник на българския език

1. избистри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избистри е производна форма на избистря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избистри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избистри е производна форма на избистря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избистри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избистри е производна форма на избистря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. избистри — повелително наклонение, ед. ч.

избистри е производна форма на избистря (повелително наклонение, ед. ч.).