избистрело
1.
избистрело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
избистрело
е производна форма
на избистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
избистрело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
избистрело
е производна форма
на избистря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).