избипкала

Речник на българския език

1. избипкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избипкала е производна форма на избипкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избипкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избипкала е производна форма на избипкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избипкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избипкала е производна форма на избипкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избипкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избипкала е производна форма на избипкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).