избиколила

Речник на българския език

1. избиколила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избиколила е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избиколила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избиколила е производна форма на избиколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).