избиколила
1.
избиколила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
избиколила
е производна форма
на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
избиколила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
избиколила
е производна форма
на избиколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).