избикаляше

Речник на българския език

1. избикаляше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

избикаляше е производна форма на избикалям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. избикаляше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

избикаляше е производна форма на избикалям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).