избикалял

Речник на българския език

1. избикалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избикалял е производна форма на избикалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избикалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избикалял е производна форма на избикалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избикалял — мин. деят. св. прич. м. р.

избикалял е производна форма на избикалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избикалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

избикалял е производна форма на избикалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).