избесил съм

Речник на българския език

1. избесил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избесил съм е производна форма на избеся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избесил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избесил съм е производна форма на избеся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).