избесели

Речник на българския език

1. избесели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избесели е производна форма на избеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избесели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избесели е производна форма на избеся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).