избесела

Речник на българския език

1. избесела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избесела е производна форма на избеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избесела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избесела е производна форма на избеся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).