избесвал

Речник на българския език

1. избесвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избесвал е производна форма на избесвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избесвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избесвал е производна форма на избесвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избесвал — мин. деят. св. прич. м. р.

избесвал е производна форма на избесвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избесвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избесвал е производна форма на избесвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).