избелял е

Речник на българския език

1. избелял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелял е е производна форма на избелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелял е е производна форма на избелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).