избеляло

Речник на българския език

1. избеляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избеляло е производна форма на избелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избеляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избеляло е производна форма на избелея (мин. деят. св. прич. ср. р.).