избелеели

Речник на българския език

1. избелеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избелеели е производна форма на избелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избелеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избелеели е производна форма на избелея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).