избелеел

Речник на българския език

1. избелеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелеел е производна форма на избелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избелеел е производна форма на избелея (мин. деят. несв. прич. м. р.).