избеднял

Речник на българския език

1. избеднял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избеднял е производна форма на избеднея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избеднял — мин. деят. св. прич. м. р.

избеднял е производна форма на избеднея (мин. деят. св. прич. м. р.).