избеднеело

Речник на българския език

1. избеднеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избеднеело е производна форма на избеднея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избеднеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избеднеело е производна форма на избеднея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).