избегнел

Речник на българския език

1. избегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избегнел е производна форма на избегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избегнел е производна форма на избегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. избегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избегнел е производна форма на избягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. избегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избегнел е производна форма на избягна (мин. деят. несв. прич. м. р.).