избаняхте

Речник на българския език

1. избаняхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избаняхте е производна форма на избаням (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избаняхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избаняхте е производна форма на избаням (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).