избавяло

Речник на българския език

1. избавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избавяло е производна форма на избавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избавяло е производна форма на избавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избавяло е производна форма на избавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избавяло е производна форма на избавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).