избавял

Речник на българския език

1. избавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избавял е производна форма на избавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избавял е производна форма на избавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избавял — мин. деят. св. прич. м. р.

избавял е производна форма на избавям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

избавял е производна форма на избавям (мин. деят. несв. прич. м. р.).