идиотизирал си

Речник на българския език

1. идиотизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал си е производна форма на идиотизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. идиотизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал си е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. идиотизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

идиотизирал си е производна форма на идиотизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).