игнорира

Речник на българския език

1. игнорира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

игнорира е производна форма на игнорирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. игнорира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

игнорира е производна форма на игнорирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. игнорира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

игнорира е производна форма на игнорирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).