зяпнел

Речник на българския език

1. зяпнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зяпнел е производна форма на зяпна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зяпнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зяпнел е производна форма на зяпна (мин. деят. несв. прич. м. р.).