зяпльото

Речник на българския език

1. зяпльото — ед. ч. непълен член

зяпльото е производна форма на зяпльо (ед. ч. непълен член).

2. зяпльото — ед. ч. пълен член

зяпльото е производна форма на зяпльо (ед. ч. пълен член).