зяло

Речник на българския език

1. зяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зяло е производна форма на зея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зяло е производна форма на зея (мин. деят. св. прич. ср. р.).