зъбите

Речник на българския език

1. зъбите — мн. ч. членувано

зъбите е производна форма на зъб (мн. ч. членувано).

2. зъбите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зъбите е производна форма на зъбя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).