зъби

Речник на българския език

1. зъби — мн. ч.

зъби е производна форма на зъб (мн. ч.).

2. зъби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зъби е производна форма на зъбя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. зъби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

зъби е производна форма на зъбя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. зъби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

зъби е производна форма на зъбя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. зъби — повелително наклонение, ед. ч.

зъби е производна форма на зъбя се (повелително наклонение, ед. ч.).